| |
Как се изчислява DoF?
Определянето на ръка на формулите за изчисляване на DoF е твърде сложно. Обикновено за това се използват така наречените DoF калкулатори, но при снимане, когато времето не е в излишък, те също не са от голяма полза. Върху старите обективи за ръчно фокусиране има гравирани скали за дълбочината на фокуса. При новите обективи с автоматичен фокус тази скала обикновено липсва. Повечето апарати все пак разполагат с DoF бутон, който просто затваря блендата, което улеснява визуалното контролиране на фокуса.
От какво зависи DoF?
По-добре е да се знае от какво приблизително зависи DoF. Една широкоразпространена заблуда е, че телеобективите имат по-плитък DoF от широкоъгълните. На практика е достатъчно обаче да се знае, че DoF зависи единствено от мащаба на снимката и от зададената бленда. Мащабът от своя страна зависи от фокусното разстояние на обектива, разстоянието до обекта (приемаме, че равнината на фокуса минава през най-важните за снимката места от обекта на снимане) и от размера на равнината, върху която се проектира обекта. Това означава, че един и същи мащаб може да се постигне с по-голяма отдалеченост от обекта и с по-голямо фокусно разстояние, или чрез по-малко разстояние до обекта и с по-малко фокусно разстояние на обектива. Размера на формата може да е 35 мм филм, 120 (ролфилм), Large и APS-C (дигитални SLR).
На практика е добре да се познават следните прости правила:
Колкото мащабът е по-едър, толкова DoF е по-плитък, и колкото блендата е по-затворена, толкова DoF е по-дълбок.
Колкото разстоянието до обекта е по-голямо, толкова DoF е по-дълбок.
Колкото е по-голям форматът на апаратът, толкова DoF е по-плитък.
Колкото фокусното разстояние на обективът е по-дълго, толкова DoF е по-плитък.
Това означава, че на едно и също разстояние до обекта телеобективите имат по-плитък DoF, отколкото широкоъгълните, понеже осигуряват по-едър мащаб. Дигиталните SLR с APS-C формат на и обектив за 35мм филм, при еднакъв мащаб, имат по-дълбок DoF отколкото 35 мм филмов SLR, понеже за да постигнат еднакъв мащаб, трябва да разстоянието до него да е по-голямо. За да се постигне по-плитък DoF трябва или да се отвори блендата максимално, или да се вземе по-дългофокусен обектив, или да се скъси разстоянието до обекта, или да се вземе по-голям формат. Всяка една от четирите може да бъде комбинирана с всяка от останалите или всичките заедно. За постигане на по-дълбок DoF трябва да се вземат противоположните възможности, също комбинируеми помежду си.
Как влияе блендата върху DoF?
За постигане на максимален (безкраен) DoF излиза, че блендата трябва да се затвори максимално. На практика обаче прекаленото затваряне на блендата не води автоматично до по-добри резултати. Първо, понеже времето за експонация се увеличава, тъй като количеството светлина намалява и това ограничава прилагането на много затворена бленда само към неподвижни обекти (което при макрофотографията обикновено не е от значение) и второ, понеже след известна стойност за блендата качеството на проектирата точка започва да се влошава (контурите й размиват) поради дифракцията, предизвикана от блендата. Кога точно качеството започва да се влошава зависи от конструкцията на обектива, но се приема, че бленди над 11 за 35 мм филм вече са проблематични и трябва да се избягват, защото DoF ефектът започва да намалява. От това следва, че за всеки обектив и формат съществува една оптимална бленда, даваща най-добро качество на снимката, която се нарича още и sweet spot. Приема се, че за 35 мм филм той е около бленда 5.6, за 120 - 8 и Large - 11, докато при дигиталните камери е под 4, в зависимост от размера на чипа.
|
|
