| |
Жанрова фотография
Анна Лемеш, превод от руски Lalinda
Действителността ни предлага огромно изобилие от сюжети, и трябва да съумеем да изберем главното, винаги да се стремим във визьора да попада това, което най-ярко изразява някакво явление от действителността… Ние наблюдаваме и помагаме на другите да видят и познаят в най-обикновените факти света, който ни заобикаля.
Анри Картие-Бресон
Жанровата фотография е сложно и нееднозначно понятие и много често предизвиква недоразумение както от страна на зрителите, така и на самите фотографи. Възможно е проблемът да се състои не в самото понятие, а в термина, който води най-често до объркване. За да отличим жанра като изкуствоведско понятие (пейзаж, натюрморт, портрет) от "жанра" като изображение на състояния и действия на хората, по-надолу ще поставяме термина жанр в кавички.
Очевидно е, че произходът на понятието ни отвежда към живописта. Поради това спецификата на "жанра" във фотографията е сходна с това в живописта. Така в живописта под "жанр" се подразбира изображение на сцени из ежедневния живот. Например, на платната на фламандските живописци от ХVII в. искрят весели семейни празници, вихрят се буйни селски танци, в кръчмите бушуват пиянски свади. Тези ярки многолюдни сцени били изпълнени с кипяща енергия. Под понятието "жанр" във фотографията също се подразбира изображение на състояния и действия на хора. Но обогатявайки се с традициите на изобразителните изкуства, фотографията търси и свои особени пътища.
За тема на "жанровите" снимки служи предимно социалната и битовата среда, а изобразителният материал са хората. И тъй като средата се оказва главен предмет на изображението, а заснетите хора само я обясняват и поясняват, то може да се каже, че главният жанров принцип на "жанра" е да бъде "огледало на света". Наличието на сюжет, тоест фиксирането от фотографа на даден процес или извършващо се действие е необходимо условие за "жанровата" снимка.
По това "жанрът" е много сходен с киното, но за разлика от кинематографа "жанрът" отразява само един стадий на процеса. Понякога жанровата снимка е с признаците на портрет, тъй като и в двата случая общият изобразителен материал е човекът. Тук обаче има принципно различие: в портрета главният източник на изразителните елементи е изобразяваният човек, а в "жанра" - процесът, в който човекът е задействан. Ако "жанрът" е "огледало на света", портретът е "огледало на душата".
Жанровата фотографията може да бъде:
- постановъчна - режисура на кадъра, въвеждане на героя в измислени обстоятелства;
- репортаж - заснемане на събития, непредполагащи режисура и постановка.
Постановъчна
Жанровата снимка може да се получи в резултат на известни режисьорски усилия. Осъществявайки своя замисъл, фотографът избира съответната обстановка, обмисля композицията на бъдещия кадър, разполага осветлението, подсказва на заснеманите лица жест, поза, действие. Това обаче трябва да стане така, че зрителят да не се досети, че всичко е предварително обмислено. Режисурата изисква от фотографа особена чувствителност, вкус и чувство за мярка, иначе картинката става изкуствена и лишена от непосредственото обаяние на живота.
Репортаж
Фоторепортажът може да създаде и създава отлични жанрови снимки. Тук фотографът трябва да намери сюжета в самата действителност. Привържениците на репортажния метод изхождат от убеждението, че външният свят е изпълнен с изразителни ансамбли, а целта на фотографа е да ги открие и своевременно да ги заснеме. "Reporter" на френски означава пренасям, премествам. Поради тази причина репортажната снимка представлява пренесени от фотографа събития от живота на снимка.
Кандински казва, че добре нарисувана е картината, която притежава пълнокръвен вътрешен живот. Това определение е приложимо и към фотографията. Независимо от метода на работа - постановъчен или репортажен - жанровите снимки се възприемат от зрителите еднакво добре в случай, че са изпълнени с пълнокръвен вътрешен живот.
Композиция
Ако кадърът представлява разказ, то той има сюжет. За да възникне сюжетът и за да бъде разчетен от зрителя, обектите на заснемането трябва да се намират в определени взаимоотношения помежду си. Това взаимоотношение е композицията. В жанровата фотография може да се говори за два типа композиция: изобразителна и действена (от думата "действие").
Изобразителната (пластическата) композиция е диалог на линии, тонални и цветови петна. Например, повишаването на експресията (изразителността) на фотографията се постига не само с това, че фотографът е регистрирал ярък момент на движение, но и чрез цветовото решение на кадъра. Действената композиция е тази, в която връзките между предметите се изразяват чрез някакво действие, жест или взаимодействие, движение.
Тук, впрочем, не е необходима живописна точност. Например, класикът на жанровата фотография Картие-Бресон рядко използвал установените правила за композиция. По-важно е в снимките да се внесе непосредствеността на уловения миг, а не да се произведе "картинен" ефект. За това говори и С. Фридланд: "Фотографът-художник вече не избягва, като смъртен грях, случайния жест или случайните детайли. Той ги дебне от творчески осмислена позиция, изчаква онзи неповторим момент, в който стане възможно и нужно те да бъдат включени в кадъра… Композицията, губейки традиционната гладкост, придобива, за щастие, в замяна на това, динамична "разрошеност", приближаваща зрителя до пълнотата на усещането за истинност на показания му момент от живота".
Задачи на жанровия фотограф
Случайност… Авторите на редки снимки, получени неочаквано в удачно случили се условия, дължат дан, достатъчно често, именно на случайността. Очевидно е, обаче, че в арсенала на жанровия фотограф влиза и способността съзнателно или интуитивно да предвижда вероятността на ситуациите, представляващи интерес за снимане, и умението да запечата тези уникални мигове от живота. С една дума, да се подчини на случайността.
А за това са необходими следните навици и професионални качества:
- познаване на техниката и технологията на снимането
- умение навреме да се натисне копчето на спусъка
- наблюдателност
- композиционно виждане
- незабележимост
Ако човекът, когото снимат, забележи "погледа на обектива" върху себе си, то той моментално губи естествеността си и заема друга поза и променя изражението на лицето си, като се прави на такъв, какъвто иска да изглежда.
Съществуват три способа камерата да стане незабележима:
използване на телеобектива;
внезапно снимане;
фотографиране тогава, когато човекът свикне с камерата и престане да й обръща внимание.
Художественост и документалност
Фотографията се занимава с настоящето, но независимо от това, с времето тя става достояние на историята, тъй като включва в себе си особено важни документални сведения. Ако жанровата фотография отразява някое важно историческо събитие и при това не е лишена от изразителност, то това е онзи удачен и рядък момент, когато художественото и документалното начало се допълват прекрасно едно друго. Такива работи винаги устояват на проверката на времето.
Кое определя художествеността, и кое документалността във фотографията? Стигнеев посочва следните критерии и характеристики:
Документалност
- КАКВО е заснето
- факт, действителност, реалност, фиксация на живота, регистрация на текущи събития
- суров материал, безформеност
- "животът такъв, какъвто е"
Художественост
- КАК е заснето
- образ, измислица, художествено информиран факт, изразителност
- оформеност, организирана реалност
- "животът такъв, какъвто ни се струва"
Колкото и красива да е документалната снимка, тя няма да има никаква историческа ценност, ако е откъсната от контекста на времето и пространството. Зрителят е длъжен да си представя добре къде и кога се е случило това, което вижда на фотографията, иначе информацията, с която е "наситено" изображението, няма да бъде разчетена докрай. В такъв случай фотографията се оценява от зрителя чисто естетически, а важната документална компонента се изплъзва. Ето защо за много от жанровите кадри е необходим коментар - кога, къде и при какви условия е била направена снимката.
Веднъж попитали Микеланджело как постига такава експресия в скулптурите си? "Много просто! - отговорил скулпторът. - Вземам къс мрамор и отсичам от него всичко излишно!" Подобна дейност върши и фотографът. Работейки над темата, той композира снимката, отсича с рамката на кадъра всичко излишно и оставя в полезрението на обектива само това, което е необходимо за разкриване на замисъла. Откъсвайки с камерата някакъв сюжет от живота, с това си действие той го принуждава да зазвучи по новому. Само кадрите, в които сюжетът предава типичното, понякога в съчетание с неповторимите черти на индивидуалното, снимките, в които се разказва образно за явлението, могат да бъдат наречени жанрови фотографии.
|
|
