| |
Направление на погледа при разглеждане на снимка
Целия смисъл на композицията се състои в това разглеждайки бъдещата снимка, от една страна да
доставя естетическо удоволствие, а от друга - да не изисква особени усилия.
Погледа лесно се отклонява и задачата на фотографа е да
попречи на това. За това е необходимо предметите на снимката да се разположат по
такъв начин, че обхващайки с един поглед всички елементи без грешка да се
отделят сюжетно важните детайли. При разглеждане на фотография погледа трябва
да преминава естествено от един предмет на друг, като възприема изцяло
изображението, като остава в границите на снимката.
Основно това се постига с правилно разположение на предметите един спрямо
друг, тяхната логическа връзка, а също така и с тези невидими линии, които
обединяват по някакъв начин изобразителните елементи на кадъра. Когато
предметите са разположени неудачно, погледът може да излезе от пределите на
снимката. Определена роля в случая играят и светлината и сенките. В първия
момент погледа се привлича от светлите участъци, така че ако не сте си поставили
някаква особена цел, то външните краище на кадъра е добре да са по-тъмни от
централната част.
Правилото на третините
Това е едно от най-старите, но действащи правила на композицията, което е
особено полезно да знаете при снимане на пейзаж. То се състои в това, че
снимката се дели на равни части от две хоризонтални и две вертикални линии. Получават се
три хоризонтални и три вертикални ивици с еднакви размери, а
също така и четири точки, в които се пресичат линиите. Ако се избере
ъгъл на снимката, съобразявайки се с четирите линии, това ще даде основа за
правилна постройка на кадъра. И ако поставите някакъв обект в някоя от
пресечните точки на хоризонталните и вертикалните линии, тогава със сигурност
погледа ще бъде привлечен към снимката.
В качеството на конкретен пример нека разгледаме разполагането на линията на
хоризонта на пейзажна снимка. Преди всичко линията на хоризонта е необходимо да
не преминава през центъра на снимката, в противен случай кадъра ще се окаже
разполовен на две, и на очите ще им се наложи да изберат в коя половина да се
съсредоточат. Разполагането на хоризонта по нагоре или по надолу ще облекчи тази
задача. Ако разположите хоризонта по-долу, то съотношението между земята и
небето ще бъде 1:2, това ще създава усещане за простор и свобода. Едновременно с
това земята трябва да заема не по-малко от 1/3 от кадъра, тъй като в противен
случай небето ще подтисне всичко останало. Ако линията на хоризонта се разположи
на горната линия на делене на кадъра (тоест съотношението между земята и небето
е 2:1), то сюжетно-тематичния център трябва да бъде това, което се
намира на земята, а композицията на кадъра ще се определя от взаимните връзки на
предметите, намиращи се на предния и задния план.
Същите правила следва да се приемат и при снимки на вертикални предмети,
например дървета. Разположение на дърво в центъра на кадъра ще затрудни
възприемането на снимка, състояща се от две половини. За това е по-добре да се
разполагат дърветата леко на ляво или леко на дясно от центъра по линиите,
разделящи кадъра в съотношение 1:2 или 2:1. Ако е необходимо някой предмет,
например дърво, църква или къща, да изглежда не голям, то трябва да разположите
този предмет в една от четирите пресечни точки, за които се говори по-горе.
Динамика в пространството на кадъра
Не мислете, че разполагането на предметите съгласно правилото на
третините, гарантира удачна композиция на снимката. Цялата работа се състои в
това, да изберем именно тази линия, по която да разположим предметите, така че
снимката да оживее. Едно дърво например, може да изглежда прекрасно в единия
край на кадъра, и от другата страна да стои съвсем неподходящо. Това означава,
че в последния случай е нарушено едно важно правило, а именно: в пространството
на кадъра трябва да се оставя място за "движение" на предмета. Ясно е, че
дървото всъщност не се движи, но много често неговата форма създава усещане за
движение. Такова впечатление може да създаде например наклонения ствол или
простиращите се встрани клони.
Вътрешна динамика може да имат много неподвижни предмети: къща с наклонен
покрив, църква, която "гледа" встрани от камбанарията, наклонена ограда (тарба)
и др. и разбира се на фона на пейзажа се намират и предмети, които наистина са
се движили по време на снимането: трактори, птици, животни, пешеходци и др.
Преди да решите къде да разположите тези предмети, е необходимо да определите
в каква посока е отправено тяхното движение. Ако движението е насочено от ляво
на дясно, то предмета трябва да се разположи от лявата страна на кадъра и
съответно обратното. Пространството в което може да се движи
предмета, е необходимо да съставлява 2/3 от кадъра, в противен случай се създава
впечатление, че предмета аха-аха да излезе от снимката, повеждайки след себе си
погледа на зрителя. Ако искате да привлечете вниманието към неголям обект,
намиращ се в някоя от пресечните точки на линиите на кадъра, то трябва да
постави в кадъра някакъв елемент, който да поведе погледа към обекта. Да кажем,
че в точката на пресичане се намира църква, то в кадъра трябва да има пътека,
която води към входа на църквата, като по този начин придава на снимката
динамичност.
Преди да приключим този раздел, трябва да отбележим още едно обстоятелство - това как ние обикновено разглеждаме фотографиите.
Нашите очи са свикнали да четат от ляво на дясно, за това и не случайно ние разглеждаме
снимките по същия начин. Ето защо е по-добре да разположим смисловия център на
композицията в лявата част на кадъра, тъй като в противен случай погледа и
обекта на снимката ще се движат един срещу друг.
|
|
