| |
Съотношение между изобразителните елементи в кадъра
Избирайки положението на основния обект на снимката, следва да се помисли,
как той ще се отнася към другите изобразителни елементи в кадъра. Необходимо е
погледа на зрителя отначало да се спре на основния обект в кадъра, после да
премине към второстепенните елементи, и накрая да се върне към сюжетния център.
Нека обясним това с пример. Представете си, че в дясната част на снимката има
дърво с наклонени в ляво клони, а в лявата долна част на кадъра в точката на
пресичане на линиите в дълбочина се намира неголяма къща, тогава веднага се
създава усещане за правилно построен кадър. Погледа ще се плъзне от ляво на
дясно и ще се спре на ствола на дървото, после ще се плъзне по клоните в ляво и
ще се задържи на постройката, след което отново ще се върне към ствола на дървото. В
резултат погледа извършва път по триъгълник и постоянно се удържа в пределите на
снимката. Интересно е това, че именно такова движение на погледа се явява залог
за удачна композиция. Линията, по която се движи погледа, може да бъде квадрат
или овал, но от гледна точна на композицията по-добре детайлите привличащи
вниманието в кадъра да са нечетен брой. Най-силно впечатление се създава ако
това число е равно на три.
Разбира се второстепенните елементи не трябва да отвличат вниманието от
основния обект, тяхната роля е да бъдат фон. При това второстепенните обекти не
е задължително да бъдат по-дребни от основния обект в снимката. В много случаи
важния по смисъл обект изпъква благодарение на своето положение, осветеност или
цвят. Така в нашия пример с дървото и къщата изобразителния център може да стане
къщата, ако тя е ярко осветена; дървото, въпреки своите размери, се превръща във
фон и помага да насочим погледа в центъра на композицията.
Важна роля в композицията играят тоналните преходи, особено в чернобялата
фотография. Като правило, светлите участъци създават впечатление, че са с
по-голям размер от тъмните. Ако на снимката са изобразени два предмета, с
еднакви размери, но различни по тон, ще изпъкне по-светлия, и това може да
провали снимка, безупречна по отношение на композицията. От друга страна ако два
предмета са с различни размери, и по-светлия е по-дребен, то те може да бъдат
възприети като еднакво важни по отношение на сюжета на снимката, независимо че
сте имали намерение да отделите единия предмет. За това, когато избирате
основния елемент на снимката и търсите контрастиращи с него второстепенни
елементи, е необходимо да се отчита, как техния тон и размер ще влияят на
снимката. Казаното се отнася и за цветната фотография, където едни цветове може
да повлияят на други, но за това ще стане дума в края на статията.
Съществува още един момент при построяването на кадъра, на който трябва да се
обръща внимание - това е изменението на относителните размери на предметите при
изменение на точката на снимката. Ако се гледа на две дървета от достатъчно
голямо разстояние, то те може да изглеждат еднакви по големина. Ако се приближим
към едно от тях, то близкото дърво ще изглежда доста по-голямо от далечното.
Това явление е особено забележимо при използване на широкоъгълни обективи.
Роля на линиите в кадъра
Линиите може да играят важна роля в композицията на снимката, увличайки
погледа на зрителя и водейки в нужното направление. Нека разгледаме в качеството
на пример снимка, на която има малка къща и водеща към нея пътечка, която сякаш
се губи в широките простори на ландшафта. Ако къщата се разположи встрани, на
пресечните точки на линиите на делене на кадъра, а ъгъла на снимката се избере
така, че пътечката да започва от предния план и да води към къщата, то погледа
непременно ще се отправи натам. Даже вашето внимание да не е привлечено от
разположението на къщата, то пътечката ще го отведе там, тъй като именно линиите
направляват нашия поглед в кадъра. По същия начин път, започващ в долната част
на кадъра, и отправящ се някъде в точка от горната третина ще води нашия поглед
по вертикала на кадъра. Там, където свършва пътя, трябва да се разположи
основния обект на снимката. Този обект може да бъде и неголям по размери, като
например автомобил със запалени фарове, но достатъчно голям за да задържи
погледа на зрителя и да стане сюжетен център на снимката.
И така линиите управляват нашия поглед. Ако се използват описаните примери,
то линиите могат да изиграят много важна роля в композицията на кадъра. Въпреки
това е необходимо да се внимава. Ако там, където свършват линиите, няма нищо то
погледа ще излезте от предела на снимката. Линиите не трябва да бъдат прави. Не
следва да се приема думата "линия" буквално и да се предполага, че това винаги е
път или пътечка, за които се говореше в горните примери.
Линиите може да се отбележат със съответното разположение на предмети в
кадъра. Представете си например камъните по брега на морето. Те не трябва да се
изпънат по права линия, а образувайки зигзагообразна линия, на снимката тези
камъни може да намаляват по размер, отчитайки отдалечаването от зрителя,
отвеждайки погледа в определено направление. В края на тази линия е необходим
обект, на който погледа може да се спре. В дадения случай това може да бъде
лодка на хоризонта.
Линиите, реални или въображаеми, може да придават на фотографията едно или
друго настроение. В пейзажа основно преобладават прави хоризонтални линии, които
създават чувство за покой и простор. Вертикалните линии създават усещане за
височина, но те може да създадат усещане и за безпокойство. Ако вертикалните
линии са твърде много и твърде близо до апарата (например група високи дървета
на преден плана), то те ще станат преграда, пречеща на зрителя да погледне в
снимката. Диагоналните линии са динамични, създават впечатление за скорост и при
неумело използване могат да лишат снимката от спокойното настроение, което вие
искате да придадете. Огънатите линии притежават изящество, закръглените
очертания на хълмове, извивки на реките или ручейте могат да играят
самостоятелна роля в композицията на снимката. Кривите линии, подобно на
диагоналите, могат да създадат впечатление за движение, но това движение е бавно
и спокойно. Такива линии са особено подходящи при снимане на пейзаж.
Дълбочина и мащаб
Една от грешките, която често се прави от начинаещите в пейзажната
фотография, се състои в това, че при снимане, например на меките очертания на
планините или изглед със скални върхове, той се опитва да мине без какъвто и да
е обект на преден план. Оригинала може да изглежда изключително привлекателно, а
фотографията да се получи плоска и безжизнена. Работата се състои в това, че при
превишаване на определено разстояние между апарата и обекта, перспективата се
свива и цялата сцена започва да изглежда двумерна. За да придадете дълбочина е
необходимо да предадете чувството за мащаб.
В реалния живот нашето съзнание по определен начин възприема особеностите на
разстоянието. Ние знаем, че височината на стоящата в далечината сграда не е
равна на два сантиметра, въпреки, че изглежда именно така. Доколкото ние знаем
това, нашият мозък превежда размера на сградата в необходимия мащаб, въпреки че
очите ни го виждат съвсем малък. При снимане е необходимо да се отрази тази
оптична илюзия, за да се придаде дълбочина на снимката. Ако се фотографира
отдалечена сграда, то тя ще се получи малка в пространството на снимката, но
това не е достатъчно за да се създаде нужното впечатление. Полученото
изображение в еднаква степен ще съответства на истинска сграда намираща се
далече от апарата или на сграда играчка намираща се съвсем близо до фотоапарата.
Именно тук е мястото да изиграе своята роля предния план. Ако се снима същата
сграда, но на фона на дърво, което е близо до апарата, тогава започва да се
усеща мащаба на предметите и дълбочината на пространството. Очите сравняват
височината на стоящото в близост дърво и отдалечената сграда, и ние веднага сме
в състояние приблизително да оценим разстоянието между тях. В крайна сметка
снимката изглежда тримерна. Други предмети, които може да се поставят в предния
план в зависимост от типа на снимания пейзаж, са камъни, врата, животни, хора,
огради и т.н.
|
|
