| |
Поставяне на рамка около кадъра
Ще приведем още един пример, показващ ролята на предния план, когато снимания
обект не само попада в предния план, но и го обкръжава. Такъв ефект може да се
получи като се снима изпод арка, от прозорец и т.н. С този прийом се постигат
две цели. Първо - създава се тъмна рамка по краищата на кадъра, като по този
начин се избягва разглеждането на краищата на снимката и второ - помага за
достигането на усещането за дълбочина, понеже светлите участъци винаги се
възприемат като по-отдалечени от фотоапарата отколкото тъмните. Може да се
намери и естествена рамка за кадъра, като например се снима изпод дървета, през
дупки в стени и огради, през листа на дърво, т.е. по същество от всяко
положение, при което по-тъмни обекти ограждат обекта на снимката. От полза за
композицията е, когато рамката и обекта на снимката си съответстват един на
друг, например ако се снима улична сцена през отворена врата, клони на дървета и
селски пейзаж и др. Краищата на кадъра може да са размазани или резки, това
зависи от близостта на обекта използван за рамка до апарата, а също така и от
това как се регулира дълбочината и рязкостта в кадъра. Всеки от тези фактори има
своето определено значение.
Формат на кадъра
Окончателната форма на снимката също може да играе роля в композиционно
отношение. Формата може да се изменя при поставяне на диапозитива в рамка, при
копиране на снимката в лабораторията или при избор на определен тип лента
(матрица). Като правило хоризонталния формат е по-подходящ за пейзажни снимки,
отколкото вертикалния, вероятно защото сме свикнали да разглеждаме света именно
по хоризонталата. При този формат е по-лесно да се подчертае това, което се
намира на линията на хоризонта освен това хоризонталния формат дава повече
пространство за предаване на движението, което може да присъства на сцената.
Вертикалния формат се използва по-рядко за фотографиране на пейзаж, но при
подходящ сюжет този формат може да придаде на снимката изключителна
изразителност. Когато гледаме вертикална снимка, то погледа обикновено се плъзга
от долу нагоре и поради тази причина вертикалния формат е особено подходящ
когато е необходимо да се подчертае височина на такива обекти като дървета и
здания. Освен това позволява линията на хоризонта да се разположи високо и
максимално да се съсредоточи вниманието на двете долни третини на снимката.
Освен вертикалния и хоризонталния формат съществува още и квадратен формат.
Доколкото при него отсъства доминираща страна, той крие в себе си опасността
снимката да изглежда безинтересна, т.е. двете страни са с еднакви изразителни
възможности. Поради тази причина такава снимка трябва да се отличава с особено
добра композиция в обичайния смисъл на думата, или пък напротив, да бъде
необичайна в композиционно отношение. Квадратния формат подхожда за снимка, в
която се нарушава правилото за делението на кадъра на три части, но в този
случай, за нарушаването на което и да е от правилата на композицията, е
необходимо да има ясни основания.
Какъвто и формат да изберем не е необходимо да останем на формата, която
диктува лентата (матрицата) или хартията, на която копираме снимката. Никой не е
установил закон, че съотношението на страните трябва да бъде 1:1,5, кето се
получава на 35мм лента. Едновременно с това е удивително колко малко фотографии
и диапозитиви се правят с отстъпление от това съотношение. Пейзажите по силата
на своята природа често изглеждат по-изразителни, ако окончателната снима се
направи във формат "панорама", където съотношението на страните е 1:3. Такъв
формат може да се използва и за вертикална снимка, ако се намери подходящ обект,
например високи дървета, такава фотография обаче, обикновено извиква усещане за
несигурност и безпокойство за разлика от усещането за устойчивост при
хоризонталния вариант на този формат.
Композиция и цвят
В един от предишните раздели, където ставаше дума за съотношенията между
изобразителните елементи в кадъра, отбелязахме, че в чернобялата фотография едни
тонове може да преобладават над други. В още по-голяма степен това се отнася за
цветната фотография. В зависимост от цвета едни предмети могат да контрастират
или да са в хармония с другите предмети. За да се разбере каква роля играят
цветовете при композицията, предлагам да се разгледа обикновена рисунка на
цветно колело. Трите основни цвята - червен, зелен и син - във вид на сегменти
са разположени в колелото, а срещу всеки от тях е разположен допълнителния цвят,
който се получава като се смесят двата други основни цвята. (Не трябва да се
бърка смесване на цвят и смесване на боя. При смесване на боя трите основни
цветове са червен, син и жълт, а тук говорим за смесване на светлина. При
смесване на трите основни пигмента се получава черен цвят, а смесване на
основните цветове на светлинния спектър дава бял цвят). Допълнителния цвят на
червеното се явява светло-синьото, на синия - жълтото и на зеленото - пурпурно
червеното.
Всеки от показаните в колелото цветове контрастира силно с цвета стоящ срещу
него, и в по-малка степен с намиращите се встрани допълнителни цветове.
Съседните цветове са в хармония. Тези свойства на цветовете може да се
използват, за да се разделят предмети, които иначе биха се оказали твърде близко
един до друг на снимката или за запълване на пространството между предния и
задния план, ако това е необходимо за подобряване на снимката. В качеството на
пример може да си представим покрита с цветя зелена поляна. Ако цветята са
червени - те ще контрастират и поради тази причина ще изпъкват, като създават
почти обемна картина. А ако цветята са жълти - те ще са в хармония със зелената
поляна и снимката ще бъде по-плоска. Важна роля също така играе наситеността на
цветовете. Неголямо ярко петно с наситен цвят ще играе същата доминантна роля,
както и голям блед участък от същия цвят. Необходимо е да се помни и това, че
някои цветове на снимката изглеждат като че ли излизат напред, така както други
създават впечатление за отдалеченост. За да се разбере това представете си
цветовете от спектъра в техния обичаен ред - червен, оранжев, жълт, зелен,
синьо-зелен, син, виолетов. Цветовете в червената област на спектъра (голяма
дължина на вълната) изглеждат като че излизат на преден план, а цветовете в
синята област отстъпват на заден план. Най-силен в това отношение се явява
червения цвят. Дори в малки количества, червеното привлича погледа, поради тази
причина трябва да се използва доста внимателно. Червения цвят не трябва да е
основа на задния план, или да принадлежи на второстепенни предмети, защото ще се
отделя твърде много и ще отвлича погледа от основния обект на снимката. От друга
страна червения цвят може да се използва изгодно в предния план, тогава той ще
се открои на фона на задния план и ще придава на снимката дълбочина.
И така въоръжени с получените знания, може да пристъпите към използване на
цветовете при композиционното построяване на кадъра. Да разгледаме например
снимка при слабо осветление. Ако чернобялата лента в този случай дава
нискоконтрастна снимка в сиви тонове, то цвета помага да се отделят детайлите на
сюжета, които ще изглеждат по-изпъкнали в сравнение с останалите. Друг интересен
способ за използване на цветовете се състои в това, че на монохромен
(едноцветен) фон се разполага един предмет с червен цвят, който не нарушава
равновесието в кадъра. В този случай термина "монохромен" няма никакво отношение
към чернобялата фотография. Въпреки, че този термин често се употребява в
смисъла "чернобял", в действителност той означава използване на различни тонове
на един цвят. Цветовете може да се използват за да се придаде на снимката
определено настроение. Фотография, на която има много детайли с контрастни
цветове, изглежда по-жива, по-динамична. А снимка, на която цветовете са в
хармония, създава усещане за покой. Последното обстоятелство представлява особен
интерес за хората занимаващи се с пейзажна фотография. Също така отсъствието на
голям брой контрастиращи цветове позволява на окото по-добре да различи
различните оттенъци на хармониращите цветове, например преходите в зелените и
кафявите оттенъци на земята, в синевата на небето и др.
Начинаещите често допускат една грешка - до такава степен претоварват
снимката с различни цветове, че на окото му става трудно да отдели сюжетния
център и се налага да блуждае по снимката търсейки опора. Използвайте цветовете
с голямо внимание - в едни случай цвета помага да се свържат отделните елементи
в снимката, а в други ги отделя един от друг. Ако се използват цветовете
обмислено и с въображение, то най-обикновените предмети ще изглеждат съвършено
различни.
|
|
