Фото-Култ

Добре дошли на сайта на първия български интернет Фото Форум. Разгледайте нашия албум, прочетете за събитията, които се случват във фотографския живот, намерете ценна информация за вашето хоби или професия - фотографията. Присъединете се към клубния живот с ваши фотографии.

Правила
FAQ
Регистрация
Вход
Начало Албум Форум Автори Ресурси Клуб Новини За сайта  

Ревюта на: фотоапарати · обективи
CANON A-1

Средна оценка: 5.00

Снимки правени с CANON A-1
Старият затвор:S"1:+
Автор: roumen  (Напреднал любител) 09.11.2007
Общи впечатления: Тази камера е имала всички предпоставки да стане класика, но за съжаление оня, който вероятно е бил горд с новооткритата от него ергономия, е оплескал порядъчно нещата. Сигурно е паднало голямо колебание и трескавост при разработката на A–серията на Canon — всяка една от тях е с различен интерфейс и ергономия. Най–сполучлива си остава за мен първата от тях, AE–1.

A–1 е третата по ред от A–серията на Canon и най–професионалната. AE–1 имаше за мен само единствен недостатък — че няма приоритет на блендата. Инженерите на Canon трябва да са положили доста усилия да реализират по–трудния приоритет на експозицията и сигурно също са били много доволни от себе си, когато са успели, но лично аз предпочитам сам да си нагласям блендата. Затова се и реших да потърся една A–1, която да предлага този липсващ режим.

В действителност A–1 предлага цели 6 режима, поне според техническата листовка, като една част от тях са малко поизмислени. Това са:

● пълна програма P (аналогично на AE–1 program)
● приоритет на експозицията Tv (както при AE–1 и AE–1 program)
● приоритет на блендата Av (както при AV–1)
● ръчен режим M (едва ли може да се брои за отделна програма, има го при AE–1 и AE–1 program, но липсва при AV–1)
● режим "светкавица" (според мен едва ли може да се нарече отделен режим)
● stop-down mettering (не знам как да го преведа на български)

Последният режим е интересен, когато се използват не-FD обективи или допълнителни приспособления, например FL обективи или мехове. Има го при всички A камери.

A-1 е с по-чувствителен светломер в сравнение с останалите A камери: диапазон от EV –2 до EV 18 (при ISO 100 и 50/1.4), позволяващ употреба на ISO стойности до 12280 и скорост до 30 секунди, като при това това позволява по-прецизно нагласяне с третини, а не с половинки стойности както при другите. Позволява и корекция на експозицията от -2 до +2 степени (означени като 1/4, 1/2, 1, 2 и 4), като отново са с три, а не с две междинни позиции.

Има и възможност за затваряне на визьора (вградено, а не с отделна капачка, която лесно се губи) — полезно при дълги експозиции. Единственото, което липсва, е MirrorLockUp — полезно за снимки от статив.

Най–голямото ми разочарование в тази камера обаче беше, че блендата в Av режим не може да се наглася с пръстена, намиращ се на обектива. Че това е принципно възможно доказва по–късно пуснатия на пазара AV–1 модел. При A–1 това става с изключително несполучливата контрола, наречена AT dial. Напълно в мъгла е какво предимство трябва да дава тя пред обичайното колело за скорости, но е повече от очевидна връзката й с цяло поколение подобни търкалца, които могат да се намерят в редица по–късни модели AF камери. Докато при тях обаче може да се намери известно удобство и елегантност поради използването на LCD дисплеи и запомнянето поотделно на предишните стойности, при A–1 избирането на бленда и скорост с едно и също, при това механично колело, е трагично. Особено зле е, когато се налага да се превключва често между двата режима (Av и Tv). Това става с едно доста трудно превключващо се лостче, изискващо хем тънки, хем загрубели пръсти, които да не хванат мазоли по назъбената пластмаса след няколко превключвания. Освен че превключва режимите, това лостче открива две части от кръга, показващи зададените стойности в зависимост от режима. Проблемът е, че и двете редици стойности, за скорост и за бленда, нараства в една и съща посока, макар всъщност нарастването при едната отговаря на намаляването при другата. Така например 1/1000 скорост при Tv отговаря на бленда 22 при Av, което изисква при превключване на режима да се търкаля диала няколко позиции наляво, респективно надясно. След няколко превключвания и нагласяния не остава нищо друго освен да сложиш на зеленото P и да престанеш да се мотаеш с приоритети. При P диалът може и да се изключи, пак механично — едно капаче го закрива и не позволява търкалянето му.

Нагласените стойности стойности се онагледяват във визьора посредством дисплей с червени светодиоди, подобно на много модерните по времето, когато тази камера е била проектирана, часовници. Това е удобство при лошо осветление, но лично аз иначе предпочитам елегантността и обозримостта на стрелката при AE–1 и AV–1 (при AE–1 program е пък трети тип, може би най–лошият от трите)

За подобряване на захващането от дясната страна на камерата може да се завинти една пластмасова пластина. Поне при мен тя не може да се пристегне добре и освен това лесно се разхлабва отново тъй като винтът е направен като за завиване без монета или друг инструмент. Иначе камерата оставя много солидно и приятно впечатление при захват, а и въпросната пластина винаги може да да бъде свалена.

За любителите на скорострелни снимки съществува и мотор, позволяващ скорост до 5 снимки в секунда — повече от много AF камери дори от висок клас, появили години след A-1 на пазара.

Второстепенни възможности са: изключване на показанията на дисплея, заключване на експозицията, selftimer за 2 и 10 секунди, multiple exposure с нарочно лостче (при другите A камери — с манипулация на копчето блокиращо ролката за пренавиване на филма)

Пояснения и за използване на някои FL обективи върху A-1. В доста добрия сайт The Photography in Malaysia има списък от FL обективи, които не бива да се слагат на никоя от A камерите, тъй като можели да ги повредят. Действително, опит за насилствено слагане на такъв обектив когато камерата не е заредена може да повреди лостчето, задаващо блендата, тъй като една издатина на обектива отзад попада точно върху това лостче, макар и не винаги. В ръководството за камерата обаче (то също може да се намери на сайта на The Photography in Malaysia) пише, че камерата трябва да бъде заредена преди да се постави FL обектив на нея. Действително, при зареждане, това лостче се вдига и обективът се слага безпроблемно. Единственият начин за мерене тогава остава, освен очевидно ръчния режим, така нареченото Stop-Down мерене. При него блендата се затваря до зададената стойност, също както при DoF preview, и камерата определя само скоростта. Недостатък на този метод е, че при по–затворена бленда във визьора става и по–тъмно съответно.

Като изключим катастрофалната ергономия с AT-dial контролата камерата оставя едно отлично впечатление — солидна, удобна за държане, oотносително тиха. Цената на старо не е много ниска и все пак по–ниска от съответните камери на Nikon.
Предимства: ● сравнително евтина
● много солидна и удобна
● почти безшумна (поне моята)
● надеждно мерене, използва третини стойности, корекции от -2 до +2, по–висока чувствителност в долния край
● всички възможни режими за мерене: пълна автоматика, приоритет на бленда и на скорост, ръчен режим, както и Stop–Down мерене.
● експозиция до 30s.

Основният аргумент за A серията на Canon си остават качествата на FD оптиката, която се предлага на много ниски цени и е с отлично качество.
Недостатъци: ● катастрофална от към ергономия при задаване на стойностите за бленда и скорост
● затворът е с текстилно перде, това позволява скорости до 1/1000s и синхронизационна скорост до 1/60s (за сравнение: Nikon FM2 позволява до 1/4000s и синхронизира със светкавица до 1/250s).
● напълно зависим от батерия, механични скорости липсват.
● липсва MirrorLockUp на фона на богатото оборудване с възможности.

За нагласяне на блендата чрез пръстена на обектива става F-1 (New) s AE-1 призма или далеч по–слабата и неубедителна AV-1.
Подобно оборудване: Canon AE-1
Canon AV-1
Canon F-1 New
Minolta XD7
Nikon FM3a
Olympus OM-1N
Обща оценка:   добре направено
Опит с фотоапарата: повече от три години
Най-нови ревюта на фотоапарати
Ревю на FUJIFILM FINEPIX S5 PRO

FUJIFILM FINEPIX S5 PRO
Ревю на MAMIYA RB 67 PRO S

MAMIYA RB 67 PRO S
Ревю на PANASONIC LUMIX DMC-FZ8

PANASONIC LUMIX DMC-FZ8
Ревю на OLYMPUS XZ-10

OLYMPUS XZ-10
Ревю на FUJIFILM X-E2

FUJIFILM X-E2