Фото-Култ

Добре дошли на сайта на първия български интернет Фото Форум. Разгледайте нашия албум, прочетете за събитията, които се случват във фотографския живот, намерете ценна информация за вашето хоби или професия - фотографията. Присъединете се към клубния живот с ваши фотографии.

Правила
FAQ
Регистрация
Вход
Начало Албум Форум Автори Ресурси Клуб Новини За сайта  

Ревюта на: фотоапарати · обективи
LEICA MP

Средна оценка: 6.00

Снимки правени с LEICA MP
____psalms of survivorNotschalter TankstelleA Brasileira
Автор: roumen  (Напреднал любител) 10.06.2009
Общи впечатления: Общото между снимането с Leica и писането на ревю за нея е, че и двете са много трудни.

Исторически, камерите Leica водят началото си от идеята на Оскар Барнак за намаляване размерите на тогавашните камери. Първият прототип е от 1913 година, но първият сериен модел излиза едва през 1925 година. За носител се взима разпространената 35 милиметрова лента за кино с перфорация, разликата е само, че кадърът заема двойно по–голяма площ, откъдето идва и доста неудобното съотношение между страните: 2:3 (при кино кадрите то е 3:4). Първата Лайка със сменяеми обективи на резба М39 се появява през 1930 година, 1954 пък е годината, когато резбата е сменена с байонет и това е вече легендарната M3. Цифрата 3 означава още броя на рамките, показвани във визьора, отговарящи на фокусните разстояния на обективите, които тогава са се предлагали: 50mm, 90mm и 135mm. Увеличението е 0.91×, т.е. M3 е замислена за употреба повече с дългофокусна оптика, отколкото с широкоъгълна. Подобрен вариант на M3 е MP, където P би трябвало да означава "Professional", от която са произведени съвсем малко бройки обаче. Следващите модели носят означения M2 и M1 (в този ред!) и едва 1967 се появява и M4 с четири рамки: 35mm, 50mm, 90mm и 135mm и увеличение 0.72 (M4-P, излязла през 1980 има добавени обаче рамки за 28mm и 75mm). През 1971 е представен и най–неуспешният търговски, но и най–иновативен модел M5, в който за пръв път има TTL мерене, отразило се за съжаление на размера му. 1984 e не само годината на Оруел, но и годината, в която е M6 е пусната на пазара — най–успешният модел на Лайка M, заедно с M3; произвежда се до 2002 година, като междувременно излизат няколко модификации, както и многобройни (но не и като тираж — някои в един единствен екземпляр) специални версии. Голямата революция при Лайка M е през 2002 година, когато излиза M7: за пръв път с електронно управляван затвор, както и с TTL мерене за светкавица (каквото имат и M6 след 1998 година).Следващата и може би последна крачка обаче е връщане към корените: MP — отново изцяло механична камера, подобно на М6, но външно реплика всъщност на M3, само че с TTL мерене, както при М5. Означението на модела също е същото както при професионалната M от 1956-57 година, но вече означаваща Mechanical Precision. Визьорът е подобрен в сравнение с M6 и ранните M7: със стъклена, а не с пластмасова леща, оказващо влияние при насрещна светлина.

MP събира най-доброто от предишните M модели: дизайн от M3, TTL мерене както при M5/M6 и индикатори като при M6. Рамките във визьора включват 3 двойки (т.е. предлагат се 6 рамки всичко): 28/90, 35/135 и 50/75 при увеличение 0.72x. Алтернативно се предлагат и модели с 0.85x и 0.58x. Базисът за мерене е 69.25mm, което е доста повече отколкото при Bessa (едва 37mm), но е по–малък отколкото при Zeiss Ikon (75мм). Визьорът е подобрен в сравнение с M6 и ранните M7, казват че бил на нивото на M3 и M5, не съм сравнявал. Отново е със стъклена леща и просветление, което го прави по–неподатлив към насрещна светлина.

Защо изобщо съществуват все още телеметрични камери? Сравнени с широко разпространените, SLR камери, с автофокус и всякакви автоматики, телеметричните имат огромни недостатъци, поне според широко разпространеното мнение. Те имат обаче и своите предимства. Чисто техническите са:

● отсъствие на вибрации поради движението на огледалото и свиването на блендата, както е при SLR камерите. Това е една принципна разлика между двете системи.
● поради отсъствието на огледало е възможно по-късо разстояние между задната леща на обектива и филма, позволяващо по-леки и компактни обективи. Това предимство е особено силно изразено при широкоъгълните обективи, които при SLR камерите са, в зависимост от светlосилата, много по–големи и тежки.
● възможност за по–прецизно фокусиране. Това предимство не е нито очевидно, нито само подразбиращо се. Първо защото за да работи изобщо надеждно е необходима много прецизна механична изработка, която оскъпява; второ, защото прецизността зависи и от разстоянието между двете прозорчета.

Наред с тези технически предимства има и едно психологическо, улесняващо снимането навън. Поради широкото разпространение на несериозни камери, принципно също телеметрични, те не се приемат на сериозно от сниманите. Едно е, когато насочиш една огромна SLR камера с масивен обектив към някого, а съвсем друго е с малката телеметрична с обектив, приличащи на играчка. MP няма дори надпис отпред (само отгоре и то малък) за разлика от предишните модели — това е една доста приятна особеност също.

Има някои широкоразпространени заблуди относно камерите Leica. Обикновено може да се прочете (и то най–вече от автори, които нямат никакъв опит с въпросните камери), че те били леки, компактни и (на практика) безшумни. Със сигурност има по–тежки, по–големи и по–шумни камери от Leica, но и Leica не са от най–леките, най–компактните и най–безшумните. Принципно най–безшумни са камерите с централен затвор, като TLR Rolleiflex например: при него може да се говори за "безшумност", макар и относителна. Leica MP се чува определено по–силно отколкото един Rolleiflex. Разбира се, една AF SLR с автоматично пренавиване на филма е по–шумна, макар и с не чак толкова много. Колкото до компактност, Leica е по–скоро голяма камера за класа си. Има SLR камери с ръчен фокус от златните години на тези системи, които са (почти) толкова големи; например Olympus OM и Pentax MX. Разликата е в големината на обектива обаче. Дори съвсем миниатюрните Zuiko обективи са по–големи от компактните (тоест не светосилните) Leitz (Voigtländer, Zeiss) обективи. Теглото също не е малко, 585g, без батерията (която едва ли тежи повече от 10g), без филм и без обектив, което е пак колкото най–малките SLR с ръчен фокус.

Основната трудност при снимане с телеметрична камера идва от факта, че оценяването на DoF-а е невъзможно оптически, понеже през визьора се вижда така, както и в реалния живот: всичко е на фокус, поне докато не се види снимката. Доколкото съм разглеждал (лоши) снимки, правени с Leica) в Интернет (има ги в изобилие), съм оставял с впечатление, че на доста от фотографите този проблем изглежда не им е познат. Оставям настрана манията да се снима с възможно най–светлосилни обективи на възможно най–отворена бленда ("любимият" обектив за подобни злоупотреби е Noktilux 50/1.0), но дори и със съвсем обикновен Elmar 50/2.8 (какъвто аз имам) изненадите при разглеждане на готовата снимка не са малки.

Една голяма част от легендарната слава на Leica се дължи на фотографите от зората на репортажната фотография: Анри Картие Бресон, Робърт Капа и други. Мнозина си мислят, че една Leica автоматично ги превръща в умели street фотографи или че липсата на такава им пречи да се разгърнат истински. Когато мислим за Бресон не бива да забравяме, че по времето, когато той започва с фотографията, Leica са били единствените камери с тази големина и тегло. От друга страна, начинът на снимане, прилаган от тези ранни фотографи е бил напаснат към тогавашната техника и е твърде различен от начините на снимане, прилаган от повечето съвременни фотографи. Мерене на светлина, фокусиране, кадриране... всичко това не е играело особена роля. Основното е било гледането и изборът на момента. Специално за Бресон е известно, че той е ползвал възможно най-светлочувствителния филм, който е имал на разположение, обикновено отначало 100, а после 400. Това му е позволявало да свие максимално блендата за да компенсира неточния фокус. Филмите са имали твърде широк динамичен диапазон, което е компенсирало грешките при експозицията стига д не са били твърде груби. Фокусирането се извършва дори не е и на око, дори и без да се гледа скалата за разстоянието, а по чувство: с пръсти се опипва гривната за фокусиране, която е била с маркировка (някои от днешните M обективи, мисля, имат също маркировка). В решителния момент камерата се вдига и кадърът се отстрелва веднага. Визьорът е най вляво горе, през него се гледа с дясното око, а лявото е отворено: камерата е нещо като записващо устройство, прикачено към главата, за това, което фотографът "вижда". Бресон е снимал много и не се е занимавал с проявяване, селектиране и редактиране; това е правено от други. Ако той започваше да снима днес сигурно щеше да избере една компактна дигитална камера. Аз съм разглеждал отблизо оригинални негови принтове (естестествено не правени от него). По тях личи именно този негов стил на снимане: неточен фокус, неточна експонация... Но не това е, което прави снимките му лоши или добри, тези недостатъци са минимални. При Капа също, дори леката размазаност на снимките им придава достоверност. макар и сега да е известно, че част от документалните му снимки са били нагласени.

Моята MP я взех заедно с един Elmar 50/2.8, който се прибира вътре в камерата, което прави комбинацията компактна, като за външен джоб на яке. След едногодишни опити съм успял да си изработя някаква техника, която да отличава и оправдава използването на телеметрична камера пред SLR. Понеже не съм Картие Бресон, фокусирам съвсем бавно и същото с експонацията, което прави една снимка бавна. Избягвам преобладаващи плоскости, които не са успоредни на равнината на филма и внимавам за кадрирането,. Все още не съм убеден, че това е "правилният" метод, но поне качеството на снимките оптически е на доста високо ниво. Би ми се искало да имаше поне автоматика както при M7 да не ми се налага да се справям и с експонацията.

Недостатъци? Дразнещо е разположението на контакта за светкавица от задната страна на камерата. Той е защитен с една тапичка (на която естествено стои надпис Leica), която обаче и лесно се губи, поради това, че задната част на камерата се опира в дрехите. Естествено, тази тапичка може да се купи като резервна част, ала и на съответна цената. Стават обаче и всякакви подобни тапички от други камери, но върху тях естествено не пише Leica. Моята я губих няколко пъти преди окончателно да я сваля. При зареждането на филма също трябва да се внимава, най–добре е човек като се убеди, че зъбците на придърпващата ролка са в перфорацията на филма, иначе са възможни лоши изненади. Някои казват, че обратното пренавиване на филма е твърде бавно, копие е на това от M3 също, но чак толкова лошо не е, а и се предлага едно подобрение, само дето цената му е доста солена пак.

Камерата се предлага в две разцветки стандартно: черна и хромирана. Моята е черна. Изглежда наистина елегантно, но боята твърде бързо се изтрива по ръбовете и отдолу се показва месинг. Някои твърдят, че това било красиво, аз не съм толкова сигурен, но поне е белег, че с моята камера снимам, а не ми стои зад стъклена витрина.
Предимства: За принципните предимства на телеметричните камери виж по–горе. Конкретно за Leica MP (няма да хваля изработката, това е най–малкото, което човек очаква при тази цена)

● Легенда
● Красива и елегантна
● Подобрен визьор в сравнение с предишните модели
Недостатъци: Мисля, че недостатъците на телеметричните камери са известни. Който го е страх от вълци, не ходи в гората. Не искам да обсъждам и цената. Тя е висока, направо невъзможна, за един обикновен фотограф любител. Синхронизационната скорост за светкавица е едва 1/50s, което прави използването на такава навън, при силна светлина, почти изключено. Ако някой иска подобна възможно трябва да се насочи към нещо друго, най–добре с централен затвор. Скоростите са от 1s до 1/1000s, плюс B, което изглежда доста остаряло, но при условие, че затворът е със завеси от плат просто не става другояче. Затрудненото зареждане на филма е отдавна критикуване. Да кажем, че когато човек му свикне също не е голям проблем.

● капачката на контакта за светкавицата се губи прекалено лесно. Всъщност този контакт е напълно излишен.

Най–големият недостатък си остава обаче за мен, че с тази камера принципно се снима трудно. Понеже все пак съм виждал и прекрасни снимки с нея, мисля, че това е по–скоро мой личен недостатък.
Подобно оборудване: Зоркий-6
Обща оценка:   по-добре не може да бъде
Опит с фотоапарата: една до три години
Най-нови ревюта на фотоапарати
Ревю на FUJIFILM FINEPIX S5 PRO

FUJIFILM FINEPIX S5 PRO
Ревю на MAMIYA RB 67 PRO S

MAMIYA RB 67 PRO S
Ревю на PANASONIC LUMIX DMC-FZ8

PANASONIC LUMIX DMC-FZ8
Ревю на OLYMPUS XZ-10

OLYMPUS XZ-10
Ревю на FUJIFILM X-E2

FUJIFILM X-E2