Фото-Култ

Добре дошли на сайта на първия български интернет Фото Форум. Разгледайте нашия албум, прочетете за събитията, които се случват във фотографския живот, намерете ценна информация за вашето хоби или професия - фотографията. Присъединете се към клубния живот с ваши фотографии.

Правила
FAQ
Регистрация
Вход
Начало Албум Форум Автори Ресурси Клуб Новини За сайта  

Албум - снимките на Baj_Pesho




„От моята майка ..."




„От моята майка ..."


следваща снимка
  в албума   предишна снимка
Информация за снимката  
автор Baj_Pesho
галерия Макро
държава България
от дата 20.11.2008 19:28
препоръки 348  виж   Снимка на публиката за деня  Снимка на публиката за седмицата  
посещения 7267
в избрани 34 виж  
За да гласувате е необходимо да се регистрирате
Фотоапарат CANON EOS 10D  напиши собствено ревю за CANON EOS 10D
Обектив CANON EF 28-90MM F/4-5.6 III   напиши собствено ревю за CANON EF 28-90MM F/4-5.6 III
Светкавица не е въведено
Филм / Памет не е въведено
ISO 200
EXIF информация виж EXIF информацията
     
Copyright
Всички права запазени

Допълнителна информация
„От моята майка ... мушкато.”

Опит за разказ.

Моля пуснете и тогава продължете...

https://www.vbox7.com/play:3d823d13



На балкона все още цъфти от моята майка мушкато. Тя много обичаше тези цветя.
Казваше, че предпазват от болести и от зли очи. Винаги намираше време да ги присади в нова прясна пръст, и ги поливаше не често, но винаги когато имаха нужда. Цялата тераса грееше от колоритните цветове, а въздуха беше изпълнен от тънкия полъх на екзотичният им и специфичен аромат .
Когато беше сама... а през годините това беше почти ежедневие, тя им говореше, все едно, че виждаше единственния си син, който още четиринадесет годишен беше се отделил от нея и потърсил късмета си в столицата. През малкото дни когато той се завръщаше в родният дом за през ваканциите, на моята майка цветята цъфтяха с неподозирана сила, особенно цветно и с акомулираната обич на майчиното сърце.
Така помня на моята майка мушкатото. То винаги беше разцъфнало с прекрасни багри и ухаещо, въпреки самотата на дома, която споделяше с нея.
Един ден... а такъв ден, рано или късно идва, мушкатото на моята майка остана само. Минаха доста дни с надеждата, че моята майка ще се покаже на терасата и ще проговори на цветята поливайки ги, но това повече не се случи.
Мушкатото залиня, едва надигаше цветната си увяхнала главица с надеждата да зърне майчината ми бавна походка и треперещите ръце, които носят живителната влага...
Много от цветята не издържаха на самотата и загинаха от мъка. Само мушкатото още едва крепеше искрицата надежда между цветните си листенца но вече губеше сили и се унасяше в безжизнен мрак.
Изведнъж, след много дни, мушкатото на моята майка усети живителна влага и с последни сили надигна очи с надеждата да зърне и да чуе познатия глас.
Чу само тихо ридание а от отдавна забравени очи се ронеха сълзи...
Синът на моята майка се беше завърнал...

Петър Ехранов – Бай Пешо

Послеслов: Всички прилики с лица и цветя в разказа не са случайни.
Вашият коментар
коментарите от нерегистрирани потребители не са позволени
 




следваща снимка
Baj_Pesho
Baj_Pesho
Baj_Pesho
Baj_Pesho
Baj_Pesho
Baj_Pesho
предишна снимка