Фото-Култ

Добре дошли на сайта на първия български интернет Фото Форум. Разгледайте нашия албум, прочетете за събитията, които се случват във фотографския живот, намерете ценна информация за вашето хоби или професия - фотографията. Присъединете се към клубния живот с ваши фотографии.

Правила
FAQ
Регистрация
Вход
Начало Албум Форум Автори Ресурси Клуб Новини За сайта  

Албум - снимките на Vogon




Christian Girl And Master




Christian Girl And Master


следваща снимка
  в албума   предишна снимка
Информация за снимката  
автор Vogon
галерия Комп. обработка
държава
град
България
Варна
от дата 15.01.2009 10:34
препоръки 47  виж  
посещения 1044
в избрани 4 виж  
За да гласувате е необходимо да се регистрирате
Фотоапарат KONICA-MINOLTA DYNAX 5D   напиши собствено ревю за KONICA-MINOLTA DYNAX 5D
Обектив MINOLTA AF 18-70MM F/3.5-5.6 (D) DT   напиши собствено ревю за MINOLTA AF 18-70MM F/3.5-5.6 (D) DT
Светкавица не е въведено
Филм / Памет не е въведено
ISO не е въведено
EXIF информация няма данни
     
Copyright
Всички права запазени

Допълнителна информация
Темата се повтаря отново - това е поредното клише, темата за любовта.
Тя не е достатъчно дълбока поради предрасъдъците, които носи всеки от нас. Изпитвах неописуемо желание да бъда с нея ... Това беше тя, другата ми половина, онова което винаги съм искал да бъда, а нямах смелост. Исках да проникна и да съм част от малкия й необятен свят, исках да зная какво чуства, какво изпитва към мен. Исках да я контролирам така, както контролирах всичките си подчинени, така както желаех да овладея напълно себе си. Косата й беше тъмнокестенява, поч и черна. Имаше очите на любовта - зелени, блестящи, големи и копнящи. Очи в които виждах себе си и едновременно онова което тя изпитваше във всеки един момент. Меките и овални черти смекчаваха остротата ми, всяка извивка в нейжния й профил ма влудяваше с прекаленото си съвършенство и същевременно будеше възхищение у мен.Тя пое дланта ми, подадох й ръка и се изправих срещу страховете си. Беше топла, нежна успокояваща, мека и ласкава, но сигурна. Усетих се едновременно уязвим и защитен от доверието което се криеше в този мъничък жест. Усещах, че щеше да ми даде всичко, което ми се струваше че ми липсва. Усещах, че съм нейн партньор, а може би грашах.Страхувах се да не я изгубя из тъмнината на ежедневието ... Но как може да ми липсва нещо, което никога не съм имал и не съм докосвал? Нима бе възможно?! Усетих аромата на косата й, онзи вкус който оставя следи. Леко сладникаво ухание на жасмин, примесено с трапчивия характер на лимон, обвито в шоколад с мек пълнеж напоен с ром и поръсен с няколко прашинки ванилия. Зад мен премина нещо-само силует ... сянка, която гоня по стените на съзнанието си. Грациозна и тиха походка, уверена ... сякаш ходилата й не докосваха земята ... бързо и в същото време като на забавен кадър. за миг улових топлината на тялото и и топлия и дъх върху шията си. Бързо се обърнах, за да се опитам да я вкопча в обятията си, но нея я нямаше ... всъщност нямаше никого, освен самотата ми. Смутено се огледах и жадно исках да я зърна, дори за секунда.Като късометражен филм пред мен преминаха всички забравени спомени, видях очи, кото се втренчиха в моите. Почуствах се малък и нищожен ... Чии бяха те и защо ме гладаха с презрение?! Моите, нейните, на друга жена или на онази която все още не познавах. Защо ме съдеха и защо бяха толкова надменни? Премигнах и всичко изчезна - уханието й, ароматът на устните й, походката й и топлината, която струеше като снопове лъчи сред мъглата на сивото ежедневие. Кое бе реалност и кое фалш?!
Най-хубавото на спомените е, че нямат конкретни лица, а епизоди сетивност и снопчета потръпваща топлина ...

Нина Николова
Вашият коментар
коментарите от нерегистрирани потребители не са позволени
 




следваща снимка
Vogon
Vogon
Vogon
Vogon
Vogon
Vogon
предишна снимка