ФОТО-КУЛТ / Серии / Архитектура / Градът на Царете

Градът на Царете

Then the sun goes down

Българските владетели чиито духове и сега обитават Великия Търновград - царстващият град на България...

цар ПЕТЪР IV БЕЛГУН/1185-1197/

цар ЙОАН АСЕН I /1190-1196/

цар КАЛОЯН /1197-1207/

цар БОРИЛ /1207-1218/

цар ЙОАН АСЕН II /1218-1241/

цар КОЛОМАН I АСЕН /1241-1246/

цар МИХАИЛ АСЕН /1246-1256/

цар КОЛОМАН II АСЕН /1256/

цар МИЦО АСЕН /1256-1257/

цар КОНСТАНТИН АСЕН - ТИХ /1257-1277/

цар ИВАЙЛО /1277-1280/

цар ИВАН АСЕН III /1279-1280/

цар ГЕОРГИ ТЕРТЕР I /1280-1292/

цар СМИЛЕЦ /1292-1298/

цар ЧАКА /1299/

цар ТЕОДОР СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР/1300-1321/

цар ГЕОРГИ ТЕРТЕР II /1321-1322/

цар МИХАИЛ ШИШМАН - АСЕН/1323-1330/

цар ЙОАН СТЕФАН /1330-1331/

цар ЙОАН АЛЕКСАНДЪР /1331-1371/

цар ЙОАН ШИШМАН /1371 - 1395/...

Свещенният хълм

....."Варварският турски цар се превъзнесе от победите и завоеванието на много народи, та този ненавистник на доброто пожела да разори и царския град Търново, защото беше чул, че е голям и има крепостна стена, а и положението на самото място е толкова трудно за превземане, щото и без стените му стига естествената укрепеност, а освен това и красота и много богатство, и голямо множество народ, и голяма църковна и царска слава. Прочее, като събра всичката си източна и западна войска и надмина не само цар Дарий Персийски, но и цар Александър Македонски, нападна града и го обсади наоколо. И яростно заплашваше с огън да гори благочестивите, на късове да ги сече и на други насилствени смъртни наказания да ги предава, ако продължават да не му се подчиняват. После не поради неговата сила, а понеже Божиите съдби допуснаха, градът падна в ръцете на нечестивците на 17 юли 1393 година".....Писано от Киевския митрополит Григорий Цамблак, родом от Търново и роднина на Св. Евтимий Търновски

Царственият град на Българите

*

..."Сетне и след много такива години, когато царят български прочее не очаква, а хората по целия свят живеят в мир и благочестието расте заради молитвите на преподобната майка, този, който от началото на света е ратник срещу кротостта, повдига буря и метеж непрекъснат, въоръжава варварския цар /султан Баязид/ срещу оня славен град. А той, щом дойде, завладя всички български предели , а, стигнал до чудния град, не знаеше как да го превземе, понеже виждаше непристъпността на мястото, затворено от стръмнините на планини и високи хълмове и заякчено със стени високи, а отвътре трижди укрепено чрез многочестните мощи на преподобната; и понеже знаеше, че тамошните жители я имаха сред себе си като воин непобедим. И след всичко това прочее варваринът щеше да се върне обратно безсилен, а ако би успял донякъде срещу стените, то срещу силата на преподобната би успял толкова, колкото сено срещу огън.И така щом грехът — о, горчива повест! — надделя, градът падна в ръцете на оня, който си мислеше, че никога не ще получи това....Григорий Цамблак за превземането на Търново от османците

*

Втори след Константинопол

Богохранимия град на Асеневци

Ето какъ ни описва патриархъ Евтимий Търновски пренасянето мощитѣ на св. Ивана Рилски отъ Срѣдецъ въ Търново: „Следъ като пое държавното знаме, той (цар Асѣнь) добре закрепи всички разрушени български крепости и увехтѣлитѣ обнови и следъ като се добре въорѫжи противъ гръцкото царство, покоряваше околнитѣ страни, градове и села. Когато обаче дойде до Срѣдецъ и го покори подъ властьта и като чу за преславнитѣ и безбройни чудеса на преподобния, веднага се устреми къмъ неговата честна църква и, като цѣлуна благочестно преподобнитѣ мощи на светеца, мислѣше, че е изнамѣрилъ нѣкое многоценно съкровище. Като се изпълни отъ голѣма радость и духовно веселие, взима добро решение — за по-голѣма честь и закрепване на своето царство да пренесе мощитѣ на преподобния отецъ въ своя преславенъ градъ Търново. И веднага изпрати до своя патриархъ (архиепископъ) господинъ Василия, който билъ въ Търново, голѣмъ градъ, писмо, което гласѣше така: „До всепочитаемия божий архиерей” господинъ Василия и духовния отецъ на нашето държавно царство. — По божие желание, следъ като дойдохъ въ тия страни и пристигнахъ въ Срѣдешкия градъ, намѣрихъ честнитѣ мощи на преподобния Ивана, жителя на Рилската пустиня, изпълнени отъ чудеса и изцѣления, струваше ми се отъ радость като да летя по въздуха. Защото голѣма слава за него изпълни цѣлата тая страна и чуднитѣ му и преславни

изцѣления огласиха не само тукъ, но и цѣлата вѫгърска (маджарска) държава. Поради това мисъльта на държавното наше царство реши, твоята святость да дойде тукъ съ цѣлия църковенъ причтъ и съ подобаващата почить да пренесе тия честни мощи на преподобния отецъ въ преславния царски нашъ градъ за похвала на цѣлото църковно изпълнение и за закрепата на нашето благочестиво царство”. — Като чу това, божествениятъ светитель се духомъ възрадвалъ и въздалъ Богу благодарителна молба. И веднага набързо свикалъ цѣлия църковенъ причтъ и всичко гореказано имъ изложилъ. А тѣ на драго сърдце приели всичко съ топло усърдие и гореща душа. И всички едномислено усърдно потеглиха, като че ли искаха да заграбятъ многоденно съкровище и скоро пристигнаха въ Срѣдецъ съ своя патриархъ и учитель. А благочестивиятъ царь Ив. Асѣнь, следъ като приготвилъ почтено всичко за изпращането на светеца, врѫчи всичко на патриарха; оставилъ му и 300 храбри войници да придружаватъ светията. Самъ пъкъ, като потегли, скоро пристигна въ своя царски градъ. И почналъ да гради църква въ името на светеца въ славния градъ Трапезица. Патриархътъ пъкъ (като) приелъ честнитѣ мощи на преподобния съ цѣлия причтъ, (потеглилъ на пѫть); него го придружаваше и игуменътъ отъ мънастиря на преподобния и всички подчинени нему монаси. И когато царьтъ узналъ, че патриархътъ пристигналъ, бързо излѣзълъ да го посрещне на мѣсто наричано Кръстецъ съ цѣлия синклитъ и като цѣлуна почтително мощитѣ на светеца, той ги задържалъ да останатъ тамъ седемь дена, докато била съградена църквата. И следъ като последната била осветена, съ почить положиха въ нея мощитѣ на преподобния въ лѣто 6703 (= 1195), индикта 13, дето и до день днешенъ лежатъ”

По Васил Златарски