Фото-Култ

Добре дошли на сайта на първия български интернет Фото Форум. Разгледайте нашия албум, прочетете за събитията, които се случват във фотографския живот, намерете ценна информация за вашето хоби или професия - фотографията. Присъединете се към клубния живот с ваши фотографии.

Правила
FAQ
Регистрация
Вход
Начало Албум Форум Автори Ресурси Клуб Новини За сайта  



Градът на Царете





Then the sun goes down

Българските владетели чиито духове и сега обитават Великия Търновград - царстващият град на България...
цар ПЕТЪР IV БЕЛГУН/1185-1197/
цар ЙОАН АСЕН I /1190-1196/
цар КАЛОЯН /1197-1207/
цар БОРИЛ /1207-1218/
цар ЙОАН АСЕН II /1218-1241/
цар КОЛОМАН I АСЕН /1241-1246/
цар МИХАИЛ АСЕН /1246-1256/
цар КОЛОМАН II АСЕН /1256/
цар МИЦО АСЕН /1256-1257/
цар КОНСТАНТИН АСЕН - ТИХ /1257-1277/
цар ИВАЙЛО /1277-1280/
цар ИВАН АСЕН III /1279-1280/
цар ГЕОРГИ ТЕРТЕР I /1280-1292/
цар СМИЛЕЦ /1292-1298/
цар ЧАКА /1299/
цар ТЕОДОР СВЕТОСЛАВ ТЕРТЕР/1300-1321/
цар ГЕОРГИ ТЕРТЕР II /1321-1322/
цар МИХАИЛ ШИШМАН - АСЕН/1323-1330/
цар ЙОАН СТЕФАН /1330-1331/
цар ЙОАН АЛЕКСАНДЪР /1331-1371/
цар ЙОАН ШИШМАН /1371 - 1395/...





Свещенният хълм

....."Варварският турски цар се превъзнесе от победите и завоеванието на много народи, та този ненавистник на доброто пожела да разори и царския град Търново, защото беше чул, че е голям и има крепостна стена, а и положението на самото място е толкова трудно за превземане, щото и без стените му стига естествената укрепеност, ­ а освен това и красота и много богатство, и голямо множество народ, и голяма църковна и царска слава. Прочее, като събра всичката си източна и западна войска и надмина не само цар Дарий Персийски, но и цар Александър Македонски, нападна града и го обсади наоколо. И яростно заплашваше с огън да гори благочестивите, на късове да ги сече и на други насилствени смъртни наказания да ги предава, ако продължават да не му се подчиняват. После не поради неговата сила, а понеже Божиите съдби допуснаха, градът падна в ръцете на нечестивците на 17 юли 1393 година".....Писано от Киевския митрополит Григорий Цамблак, родом от Търново и роднина на Св. Евтимий Търновски




Царственият град на Българите






*

..."Сетне и след много такива години, когато царят български прочее не очаква, а хората по целия свят живеят в мир и благочестието расте заради молитвите на преподобната майка, този, който от началото на света е ратник срещу кротостта, повдига буря и метеж непрекъснат, въоръжава варварския цар /султан Баязид/ срещу оня славен град. А той, щом дойде, завладя всички български предели , а, стигнал до чудния град, не знаеше как да го превземе, понеже виждаше непристъпността на мястото, затворено от стръмнините на планини и високи хълмове и заякчено със стени високи, а отвътре трижди укрепено чрез многочестните мощи на преподобната; и понеже знаеше, че тамошните жители я имаха сред себе си като воин непобедим. И след всичко това прочее варваринът щеше да се върне обратно безсилен, а ако би успял донякъде срещу стените, то срещу силата на преподобната би успял толкова, колкото сено срещу огън.И така щом грехът — о, горчива повест! — надделя, градът падна в ръцете на оня, който си мислеше, че никога не ще получи това....Григорий Цамблак за превземането на Търново от османците




*






Втори след Константинопол






Богохранимия град на Асеневци

Ето какъ ни описва патриархъ Евтимий Търновски пренасянето мощитѣ на св. Ивана Рилски отъ Срѣдецъ въ Търново: „Следъ като пое държавното знаме, той (цар Асѣнь) добре закрепи всички разрушени български крепости и увехтѣлитѣ обнови и следъ като се добре въорѫжи противъ гръцкото царство, покоряваше околнитѣ страни, градове и села. Когато обаче дойде до Срѣдецъ и го покори подъ властьта и като чу за преславнитѣ и безбройни чудеса на преподобния, веднага се устреми къмъ неговата честна църква и, като цѣлуна благочестно преподобнитѣ мощи на светеца, мислѣше, че е изнамѣрилъ нѣкое многоценно съкровище. Като се изпълни отъ голѣма радость и духовно веселие, взима добро решение — за по-голѣма честь и закрепване на своето царство да пренесе мощитѣ на преподобния отецъ въ своя преславенъ градъ Търново. И веднага изпрати до своя патриархъ (архиепископъ) господинъ Василия, който билъ въ Търново, голѣмъ градъ, писмо, което гласѣше така: „До всепочитаемия божий архиерей” господинъ Василия и духовния отецъ на нашето държавно царство. — По божие желание, следъ като дойдохъ въ тия страни и пристигнахъ въ Срѣдешкия градъ, намѣрихъ честнитѣ мощи на преподобния Ивана, жителя на Рилската пустиня, изпълнени отъ чудеса и изцѣления, струваше ми се отъ радость като да летя по въздуха. Защото голѣма слава за него изпълни цѣлата тая страна и чуднитѣ му и преславни
изцѣления огласиха не само тукъ, но и цѣлата вѫгърска (маджарска) държава. Поради това мисъльта на държавното наше царство реши, твоята святость да дойде тукъ съ цѣлия църковенъ причтъ и съ подобаващата почить да пренесе тия честни мощи на преподобния отецъ въ преславния царски нашъ градъ за похвала на цѣлото църковно изпълнение и за закрепата на нашето благочестиво царство”. — Като чу това, божествениятъ светитель се духомъ възрадвалъ и въздалъ Богу благодарителна молба. И веднага набързо свикалъ цѣлия църковенъ причтъ и всичко гореказано имъ изложилъ. А тѣ на драго сърдце приели всичко съ топло усърдие и гореща душа. И всички едномислено усърдно потеглиха, като че ли искаха да заграбятъ многоденно съкровище и скоро пристигнаха въ Срѣдецъ съ своя патриархъ и учитель. А благочестивиятъ царь Ив. Асѣнь, следъ като приготвилъ почтено всичко за изпращането на светеца, врѫчи всичко на патриарха; оставилъ му и 300 храбри войници да придружаватъ светията. Самъ пъкъ, като потегли, скоро пристигна въ своя царски градъ. И почналъ да гради църква въ името на светеца въ славния градъ Трапезица. Патриархътъ пъкъ (като) приелъ честнитѣ мощи на преподобния съ цѣлия причтъ, (потеглилъ на пѫть); него го придружаваше и игуменътъ отъ мънастиря на преподобния и всички подчинени нему монаси. И когато царьтъ узналъ, че патриархътъ пристигналъ, бързо излѣзълъ да го посрещне на мѣсто наричано Кръстецъ съ цѣлия синклитъ и като цѣлуна почтително мощитѣ на светеца, той ги задържалъ да останатъ тамъ седемь дена, докато била съградена църквата. И следъ като последната била осветена, съ почить положиха въ нея мощитѣ на преподобния въ лѣто 6703 (= 1195), индикта 13, дето и до день днешенъ лежатъ”
По Васил Златарски


по-нови серии
бяло 10% сиво 20% сиво 30% сиво 40% сиво 50% сиво 60% сиво 70% сиво 80% сиво 90% сиво черно
Share |
по-стари серии
Информация за серията  
автор arhangel
галерия Архитектура
от дата 01.12.2008 10:45
препоръки 17 виж  
посещения 2617
За да гласувате е необходимо да се регистрирате

Вашият коментар
коментарите от нерегистрирани потребители не са позволени




по-нови серии
Djirtova
milio
arhangel
tanas3
bonboni
bucanero
по-стари серии